В Ъ В Е Д Е Н И Е
За нас е голямо удоволствие да представим на вниманието на учениците и изследователите на Тай ните учения тази малка книга, основаваща се върху древното Херметично учение. По този въпрос е напи сано твърде малко, независимо от многобройните позовавания върху Учението в много от книгите, пос ветени на окултизма. Така че мнозина ревностни изс ледователи на Истините на Мистериите без съмнение ще посрещнат благосклонно появата й.
Целта на тази книга не е да изложи някаква специ ална философия или учение, а по-скоро да даде на учениците една теза за Истината, и тя да послужи за помирение на различните части от окултното познание, които привидно са противоположни едни на други, а това често обезкуражава и обърква начинаещия в него вото изследване. Намерението ни не е да издигнем нов Храм на Знанието, а по-скоро да предоставим в ръцете на ученика Универсален ключ, с който да може да отвори много вътрешни врати в Храма на Мистерията, през чиито главни врати той вече е преминал.
Нито една друга част от окултното учение, прите жавана от света, не е така старателно пазена, както фрагментите на Херметичното учение, което е достиг нало до нас през вековете, изминали от времето, ко гато е бил жив неговият велик създател, Хермес Трис¬ мегист, „писарят на боговете“, живял в древен Египетпо времето, когато днешната човешка раса е била в своята младенческа възраст. Съвременник на Авраам и ако легендите са верни, наставник на този преподо бен мъдрец, Хермес бил, и е, Великото централно Слънце на окултизма, чиито лъчи са осветлявали без бройните учения, провъзгласени оттогава насам. Всички основни и фундаментални концепции и учения, залегнали в езотеричните учения на всеки народ, мо гат да бъдат проследени обратно до Хермес. Дори корените на най-древните учения на Индия несъмнено се крият в оригиналното Херметично учение.
От земята на Ганг мнозина напреднали окултисти се отправяли към земята на Египет и отдавали почит на Майстора. От него придобивали Универсалния ключ, който обяснявал и примирявал различните им възгледи, и по този начин твърдо било установено Тайното Учение. От другите страни също пристигали образовани хора, като всички, без изключение, приз навали Хермес за Майстор на Майсторите, а влияни ето му било толкова голямо, че въпреки многоброй ните отклонения от пътя от страна на различните Майстори, живели през вековете в тези различни стра ни, все още може да се открие фундаментална прилика и съответствия, лежащи в основата на множество, често твърде различни теории, защитавани и пропо вядвани днес от окултистите от тези страни. Изучава щият сравнителни религии ще бъде в състояние да разбере влиянието на Херметичното учение във всяка религия, достойна за името си, известна днес на хора та, независимо дали е мъртва, или е в пълната си сила в наше време. Винаги съществува определено съот ветствие, независимо от противоположните характе ристики и Херметичното учение функционира като Великият помирител.Жизненото дело на Хермес като че ли е по посока на планиране на великата Зародишна истина, която е израснала и разцъфтяла в толкова много странни форми, вместо да установи една школа по философия, която би доминирала световната мисъл. Независимо от това обаче оригиналните истини, преподадени от него, са били пазени непокътнати в първоначалната им чистота от неколцина мъже във всяка епоха, които, отхвърляйки голям брой полуобразовани ученици и последователи, спазвали Херметичния обичай и пазе ли своята истина за малцината, които били готови да я възприемат и овладеят. Истината се предавала от ръка на ръка между избрани. Във всяко поколение в различните страни по земята винаги имало малцина Посветени, които пазели жив свещения пламък на Херметичното учение. Тяхното желание винаги е било да използват своите фенери, за да запалят отново по-малките лампи на външния свят, когато светлина та на истината се замъглявала и заоблачавала заради отхвърляне и когато по фитила започвала да полепва чужда материя. Винаги са съществували избрани, ко ито да се грижат за олтара на Истината, върху който непрекъснато горяла Вечната лампа на Мъдростта. Тези хора посвещавали живота си на делото на лю бовта, което поетът е изразил така прекрасно в своите стихове:
„О, нека пламъкът не гасне! Разпалван век след век в неговата тъмна пещера – в неговите свещени храмове разпалван. Разпалван от чистите служители на любовта – нека пламъкът не гасне!“
Тези хора никога не са търсели популярност, нито многобройни последователи. Те са безразлични към тези неща, защото знаят колко малко във всяко поко ление са тези, които са готови за истината или коитобиха я познали, ако тя им бъде представена. Те запаз ват „силната храна за мъжете“, докато на останалите доставят „мляко за бебета“. Запазват своите бисери на мъдростта за малцината избрани, които оценяват стойността им и които ги носят в своите корони, вместо да ги хвърлят на материалистичните вулгарни прасета, които биха ги стъпкали в калта и размесили с отвратителната си мисловна храна. Но все пак тези мъже никога не са забравяли или пренебрегвали ори гиналните учения на Хермес, що се отнася до преда ването на словата на истината на онези, които са готови да ги приемат – учение, което е изразено в Кибалион по следния начин: „Когато се следват стъп ките на Майстора, ушите на онези, които са готови за това Учение, се отварят широко.“ И на друго място: „Когато ушите на учениците са готови да чуят, се появяват устните, които да ги напълнят с мъдрост.“ Но обичайното им отношение винаги е било стриктно в съответствие с друг Херметичен афоризъм, също от Кибалион: „Устните на Мъдростта са затворени, ос вен за ушите на Разбирането.“
Има хора, които са критикували това отношение на херметиците и са твърдели, че те не изразяват истинския дух чрез поведението си на уединяване и сдържаност. Краткият поглед назад към страниците на историята обаче ще покаже мъдростта на Майсто рите, които били наясно с безполезността на опитите да учат света на това, което той или не е готов, или не желае да възприеме. Херметиците никога не са се стремели да бъдат мъченици, като вместо това скром но са наблюдавали отстрани със състрадателна ус мивка на безмълвните си устни, докато „непосветени те вдигали яростен шум относно тях“ при обичайните си забавления на умъртвяване и подлагане на мъчения на честните, но заблудени ентусиасти, които си въоб разявали, че могат да наложат върху варварския на род истината, а тя можела да бъде разбрана единст вено от избраните и напреднали по Пътя.
И духът на преследването все още не е умрял по земята. Има някои Херметични учения, които, ако бъдат публично провъзгласени, ще навлекат на про повядващите ги страхотното презрение и хулите на тълпата, която отново ще крещи „Разпни го! Разпни го!“
В тази малка книга сме се постарали да ви дадем представа за основните учения на. Кибалион, стремей ки се да ви предоставим работните принципи, като ви оставим да ги приложите сами, вместо да се опитваме да разработваме учението в подробности. Ако вие сте истински ученик, ще успеете да разработите и да при ложите тези „принципи – ако не сте, трябва да се развиете, тъй като в противен случай Херметичното учение ще бъде за вас просто „думи, думи, думи“.
Тримата Посветени
← Обратно към съдържанието на „Кибалион“
