Глава IV
Ц Я Л О Т О
„Под и зад Света на Времето, Простран ството и Промяната, винаги се открива Субстанциалната реалност – Фундамен талната истина.“
Кибалион
„Субстанция“ означава „това, което е в основата на всички външни явления; същностната реалност; нещото в себе си“ и т.н. „Субстанциална“ означава „наистина съществуваща; същностният елемент; ре алната“ и други. „Реалност“ означава „състоянието да си реален, истински, траещ, валиден, фиксиран, пос тоянен, действителен“ и т.н.
Най-отдолу и като основа на всички външни про яви или явления винаги трябва да съществува Суб станциална реалност. Това е Законът. Човек, разглеж дайки Света, чиито елемент е той, не забелязва нищо друго, освен промяна на материята, на силите и мен талните състояния. Вижда, че в действителност нищо не Е, а че всичко се ОБРАЗУВА и ПРОМЕНЯ. Нищо не остава неизменно – всичко се ражда, развива, уми ра; точно в момента, в който дадено нещо достига своя връх, то започва да запада; законът за ритъма функционира непрекъснато – не съществува реалност, трайно качество, неподвижност или субстанционал¬ ност в каквото и да е и нищо не е постоянно, освен Промяната. Той вижда всички неща да се развиват от други неща и да се разтварят в други неща – едно непрекъснато действие и противодействие, вливане и изливане, създаване и разрушаване, градеж и упадък, раждане, растеж, смърт. Нищо не оцелява, освен Про мяната. И ако той е мислещ човек, разбира, че всички тези променящи се неща трябва да не са нищо друго, освен явления или прояви на една и съща Основна сила – на някаква Субстанциална реалност.
Всички мислители във всички страни и във всички времена са приели необходимостта да постулират съществуването на тази Субстанциална реалност. Всички философии, които заслужават това име, са се основавали върху тази мисъл. Хората са дали на тази Субстанциална реалност много имена – някои са я нарекли Бог (с най-различни имена), други са я нарек ли „Безкрайната и Вечна Енергия“, други са се опита ли да я нарекат „Материя“ – но всички са признавали нейното съществуване. Тя е очевидна сама по себе си – не се нуждае от доказателство.
В тези уроци сме последвали примера на някои от най-известните световни мислители, древни и съвремен ни херметични Майстори и сме нарекли тази Основна сила, тази Субстанциална реалност, с херметичното име „ЦЯЛОТО“, термин, който според нас е най-подходящ в сравнение с всички останали, използвани от Човека за ТОВА, което е извън границите на имената и термините.
Приемаме и пропагандираме възгледа на великите херметични мислители от всички времена, както и този на просветлените души, които са достигнали по-висши те нива на съществуване и които твърдят, че вътрешната природа на ЦЯЛОТО е НЕПОЗНАВАЕМА. Това трябва да е така, защото нищо освен самото ЦЯЛО не може да схване собствената си природа и битие.
Херметиците вярват и учат, че ЦЯЛОТО „в себе си“ е и трябва винаги да бъде НЕПОЗНАВАЕМО. Те разглеждат всички теории, предположения и спекула ции на теолозите и метафизиците по отношение на вътрешната природа на ЦЯЛОТО просто като някак ви детински усилия на смъртния ум да разбере тайна та на Безкрайното. Подобни усилия винаги са претър пявали неуспех и винаги ще претърпяват неуспех по ради самото естество на задачата. Този, който се стреми към подобни изследвания, се лута в лабиринта на мисълта, докато изгуби всякакъв здрав разум, дейс твие или поведение и стане напълно негоден за зада чата на живота. Той е като катерица, която тича неис тово по преградите на въртящото се колело в клетката си, пътувайки безспир, без да достигне до никъде -накрая тя все още е затворник, намиращ се на мястото, откъдето е тръгнал.
Още по-самонадеяни са онези, които се опитват да припишат на ЦЯЛОТО собствената си индивид уалност, качества, свойства, характеристики и атрибу ти, приписвайки на ЦЯЛОТО човешки емоции, чув ства и характеристики, дори до най-незначителните качества на хората като ревност, податливост към ласкателства и гордост, желание за жертвоприноше ния и култове и всички останали отживелици от детс твото на човечеството. Подобни идеи не са достойни за израстналите мъже и жени и бързо биват отхвър лени.
(Тук може би е подходящо да заявим, че ние правим разлика между религия и теология – между философия и метафизика. Религията, според нас, оз начава интуитивното разбиране на съществуването на ЦЯЛОТО, както и връзката на човека с него; докато теология означава опитите на хората да му припишат индивидуалност, качества и характеристики. Техните теории се отнасят до неговите дела, воля, желания, планове и замисли и включват предположението им за функцията на „средните хора“ между ЦЯЛОТО и хората. Според нас философията означава изследване на познаваемите и мислими неща, докато метафизи ката означава опит изследването да се изнесе извън границите и да се пренесе в непознаваемите и немис лими сфери, при това със същата тенденция като тази на теологията. Следователно както религията, така и философията за нас са неща, които имат корени в Реалността, докато теологията и метафизиката са ка то счупени тръстикови стъбла, чиито корени са в плаващите пясъци на невежеството, без да предоста вят нищо друго освен най-несигурната опора за ума или душата на Човека. Ние не настояваме нашите ученици да приемат посочените дефиниции, а просто ги споменаваме, за да посочим позицията си. Във всеки случай в уроците ни ще чуете съвсем малко за теологията и метафизиката.)
Но макар че основната природа на ЦЯЛОТО е Непознаваема, съществуват определени истини, свър зани с нейното съществуване, които човешкият ум установява, че е принуден да приеме. Проверката на тези съобщения представлява подходящ предмет на изследване, особено когато са в съответствие със съ общенията на Просветлените на по-високите нива. За това изследване сега ви каним.
„На ТОВА, което е Фундаменталната истина – Субстанционалната реалност -не може да се даде име, но Мъдреците я наричат ЦЯЛОТО.“
Кибалион
„В своята Същност ЦЯЛОТО е НЕПОЗ НАВАЕМО.“
Кибалион
„Но съобщението на Разума трябва да се приеме радушно и да се отнасяме към него с уважение.“
Кибалион
Човешкият разум, чиито съобщения трябва да приемаме, доколкото изобщо мислим, ни информира относно ЦЯЛОТО за следното, при това без да се опитваме да махнем булото на Непознаваемото:
(1) ЦЯЛОТО трябва да бъде ВСИЧКО, което РЕ АЛНОСТТА ПРЕДСТАВЛЯВА. Нищо не може да съществува извън ЦЯЛОТО, иначе ЦЯЛОТО не би било ЦЯЛОТО.
(2) ЦЯЛОТО трябва да бъде БЕЗКРАЙНО, защо то няма нищо друго, което да определи, ограничи, огради, да постави граници или да намали ЦЯ ЛОТО. То трябва да е Безкрайно във Времето или ВЕЧНО; трябва да е съществувало винаги, защо то не съществува нищо друго, което някога да го е създало, защото никога от нищо не може да възникне нещо и ако то някога „не е било“, дори и за един-единствен миг, то нямаше „да бъде“ и сега – то трябва да съществува вечно, защото не съществува нищо, което да го разруши и то нико га не може да „не бъде“, дори и за миг, защото нещо никога не може да се превърне в нищо. Трябва да е Безкрайно в Пространството – трябвада е Навсякъде, защото не съществува място из вън ЦЯЛОТО; не може да бъде друго, освен неп рекъснатост в Пространството, без прекъсване, спиране, отделяне или преставане, защото не съ ществува нещо, което да прекъсне, раздели или спре неговата непрекъснатост, и нещо, с което да се „запълнят празнините“. То трябва да бъде Без крайно по Сила, или Абсолютно, защото нищо не може да го ограничи, огради, сдържи или причи ни – то не е подчинено на никаква друга Сила, защото не съществува друга Сила.
(3) ЦЯЛОТО трябва да бъде НЕИЗМЕННО или да не е подложено на промяна в действителната си природа, защото не съществува нещо, което да предизвика промени в него, нещо, в което то да може да се промени, нито от което да произлезе неговата промяна. Към него не може да се добави, от него не може да се извади; не се увеличава, нито намалява; не става по-голямо, нито по-малко в каквото и да е отношение. То трябва винаги да е било и трябва винаги да остане точно такова, каквото е в момента – ЦЯЛОТО – никога не е имало, няма и никога няма да има нещо друго, в което то може да се промени.
След като ЦЯЛОТО е Безкрайното, Абсолютно то, Вечното и Неизменното, от това трябва да следва, че нищо, което е крайно, изменяемо, нетрайно и при чинено, не може да бъде ЦЯЛОТО. И тъй като не съществува Нищо извън ЦЯЛОТО в Реалността, в такъв случай всички подобни крайни неща трябва да бъдат като Нищо в Реалността. Не се отчайвайте, нито се плашете – не се опитваме да ви заведем в сферата на християнската наука под прикритието на Херме тичната философия. Съществува Примиряване на то ва привидно противоречиво състояние на нещата. Бъ дете търпеливи, ще стигнем и до него.
Забелязваме около нас това, което се нарича „Ма терия“ и което образува физическата основа на всички форми. Дали ЦЯЛОТО не е просто Материя? Съвсем не! Материята не може да прояви Живота или Ума и тъй като Животът и Умът се проявяват в Света, ЦЯ ЛОТО не може да бъде Материя, тъй като нищо не се издига по-високо от собствения си източник – нищо никога не се проявява в следствие, което да не се е криело в причината; нищо не се проявява като следс твие, ако преди това не е било включено в дадена предпоставка. Освен това съвременната наука ни ин формира, че не съществува такова нещо като Материя – че това, което ние наричаме Материя, е просто „забавена енергия или сила“, т.е. енергия или сила с по-ниска честота на трептене. Както един съвременен автор писа: „Материята се превърна в Мистерия.“ Дори материалистичната наука се отказа от теорията за „Материята“ и сега се гради върху основата на „Енергията“.
В такъв случай дали ЦЯЛОТО е просто Енергия или Сила? Не е Енергия или Сила в смисъла, в който материалистите използват тези термини, тъй като тяхната енергия и сила са слепи, механични неща, лишени от Живот или Ум. Животът и Умът никога не могат да се развият от сляпата Енергия или Сила, поради посочената преди малко причина: „Нищо не може да се издигне по-високо от своя източник, нищо не може да се развие, ако преди това не се съдържа, нищо не може да се прояви в следствието, ако не присъства в причината.“ И така, ЦЯЛОТО не може да бъде просто Енергия или Сила, защото, така да се каже, тогава не биха съществували такива неща като Живот и Ум. Ние знаем най-добре това, тъй като сме Живи и използваме Ума, за да разглеждаме самия този въпрос, а същото важи и за онези, които твърдят, че Енергията или Силата е Всичко.
Какво в такъв случай стои по-високо от Матери ята или Енергията, за които ние знаем, че съществуват в Света? ЖИВОТЪТ И УМЪТ! Животът и Умът във всичките им разнообразни степени на разгръщане! „В такъв случай, ще попитате вие, нима искате да ни кажете, че ЦЯЛОТО е ЖИВОТЪТ и УМЪТ?“ Нашият отговор е и „да“, и „не“. Ако имате предвид Живота и Ума по начина, по който ние, незначителните смърт ни, ги познаваме, казваме „не“! ЦЯЛОТО не е това! „Какъв вид Живот и Ум имате предвид тогава?“, ще попитате вие.
Отговорът е: „ЖИВИЯТ УМ, доколкото става въпрос за нещо, което е над това, което смъртните познават под тези думи, тъй като Животът и Умът са по-висши от механичните сили или материята – БЕЗ КРАЙНИЯТ ЖИВ УМ, сравнен с крайния Живот и Ум.“ Имаме предвид това, което имат предвид прос ветлените души, когато произнасят почтително дума та „ДУХ“.
„ЦЯЛОТО“ е Безкрайният жив ум – Просветле ният го нарича ДУХ!
← Обратно към съдържанието на „Кибалион“
