Глава V
М Е Н Т А Л Н И Я Т С В Я Т
„Светът е Ментален – съдържащ се в Ума на ЦЯЛОТО.“
Кибалион
ЦЯЛОТО е ДУХЪТ! Но какво е Духът? На този въпрос не може да се отговори поради това, че неговата дефиниция на практика е тази на ЦЯЛОТО, което не може да бъде обяснено или дефинирано. Духът е просто едно име, което хората дават на най-висшето понятие за Безкрайния жив ум – той означава „Истинската същ ност“, означава Живият ум, толкова по-висш от Живота и Ума такива, каквито ние ги познаваме, колкото пос ледните са по-висши от механичната Енергия и Материя. Духът излиза извън възможностите на нашето познание и ние използваме термина просто за да можем да мис лим или да разговаряме за ЦЯЛОТО. Защото за целите на мисълта и познанието е оправдано да мислим за Духа като за Безкрайния жив ум, признавайки в същото време, че не можем да го разберем напълно. Трябва или да направим това, или да спрем изобщо да мислим по този. въпрос.
Нека сега преминем към разглеждането на при родата на Света – като цяло и в отделните му части. Какво представлява Светът? Видяхме, че извън ЦЯ ЛОТО не може да съществува нищо. Дали в такъв случай Светът е ЦЯЛОТО? Не, това не може да бъде, защото Светът е съставен от МНОЖЕСТВО елементи и непрекъснато се променя, а от друга страна не съответства на идеите, които бяхме принудени да приемем относно ЦЯЛОТО, както бяха формулирани в предния урок. В такъв случай, ако Светът не е ЦЯ ЛОТО, той трябва да бъде Нищо – такова е неизбеж ното заключение на ума на пръв поглед. Но това няма да отговори задоволително на въпроса, защото ние възприемаме осезаемо съществуването на Света. В такъв случай, ако Светът не е нито ЦЯЛОТО, нито Нищото, какво може да бъде? Нека разгледаме този въпрос.
Ако Светът изобщо съществува или изглежда, че съществува, той по някакъв начин трябва да произти ча от ЦЯЛОТО, трябва да е творение на ЦЯЛОТО. Но тъй като едно нещо никога не може да произлезе от нищото, от какво може да го е създало ЦЯЛОТО? Някои философи са отговаряли на този въпрос, твър дейки, че ЦЯЛОТО е създало Света от САМОТО СЕБЕ СИ, т.е. от битието и субстанцията на ЦЯЛОТО. Но това няма да ни свърши работа, защото от ЦЯЛО ТО не може да се вади, нито то да се дели, както вече видяхме, а освен това, ако беше така, тогава всяка частица в Света щеше да осъзнава, че е част от ЦЯ ЛОТО – ЦЯЛОТО не може да губи своето познание за себе си, нито в действителност ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ в един атом или в сляпа сила, или в нисше живо нещо. Някои хора, наистина разбирайки, че ЦЯЛОТО дейс твително е ВСИЧКО и че освен това те, хората, съ ществуват, правят извода, че те и ЦЯЛОТО са тъждес твени и изпълват въздуха с виковете си „АЗ СЪМ БОГ“ за удивление на тълпата и за съжаление на мъдреците. Твърдението на атомът „Аз съм Човек“ би било по-скромно в сравнение с тяхното.
Какво обаче в действителност представлява Све тът, ако не е ЦЯЛОТО, ако не е създаден от ЦЯЛОТО, разделило себе си на части? Какво друго може да бъде, от какво друго може да бъде направен? Това е великият въпрос. Нека го разгледаме внимателно. Се га откриваме, че тук ни идва на помощ Принципът на съответствието (вж. Урок I). Старата Херметична ак сиома „Каквото горе, това и долу“ може да се изпол зва в този момент. Нека се постараем да хвърлим поглед на функционирането на по-висшите нива, като разгледаме това на нашето собствено. Принципът на съответствието трябва да е приложим както към този, така и към други проблеми.
Нека видим! Как създава Човек върху собствено то си ниво на съществуване? Първо, той може да създаде, като изработи нещо от външни материали. Но това няма да свърши работа, защото не същест вуват материали извън ЦЯЛОТО, с които той да може да създава. След това, второ, Човек пресъздава или възпроизвежда собствения си вид чрез зачеването, което представлява размножаване на себе си, изпъл нено чрез пренасяне на част от собствената субстан ция в неговото поколение. Но и това няма да свърши работа, тъй като ЦЯЛОТО не може да пренесе или извади част от себе си, нито може да възпроизвежда или размножава себе си – при първото трябва да има отнемане, а във втория случай размножаване или до бавяне към ЦЯЛОТО, като и двете предположения са абсурдни. Не съществува ли трети начин, по който ЧОВЕК да създава? Да, съществува – той СЪЗДАВА МИСЛЕНО! И правейки го, не използва външни ма териали, нито възпроизвежда себе си и въпреки това неговият Дух обхваща Менталното творчество.
Следвайки Принципа на съответствието, ние сме прави, когато приемаме, че ЦЯЛОТО създава Света МЕНТАЛНО по начин, сходен на процеса, чрез който Човек създава Мислените представи. И това е място то, на което съобщението на Разума съответства пер фектно на съобщението на Просветлените, както е показано от техните учения и съчинения. Такова е било Учението на Хермес.
ЦЯЛОТО не може да създава по никакъв друг начин, освен ментално, без нито да използва материал (и няма такъв, който да използва), нито да възпроиз вежда себе си (което също е невъзможно). Няма из мъкване от този извод на Разума, който, както казахме, съответства на най-висшите учения на Просветлени те. Точно както вие, ученикът, можете да създадете собствен Свят в своя разум, така ЦЯЛОТО създава Световете в собствения си Разум. Но вашият Свят е мисленото творение на един Краен ум, докато този на ЦЯЛОТО е творение на Безкраен ум. Двата са сходни по вид, но са безкрайно различни по степен. Ще разг ледаме по-подробно процеса на създаване и проявя ване по-нататък. Но на този етап това е положението, което трябва да запомните: СВЕТЪТ И ВСИЧКО, КОЕТО ТОЙ СЪДЪРЖА, Е МИСЛОВНО ТВОРЕ НИЕ НА ЦЯЛОТО. Наистина, действително, ЦЯЛО ТО Е УМ!
„ЦЯЛОТО създава в своя Безкраен ум без брой Светове, които съществуват от ео¬ ни Време – и въпреки това за ЦЯЛОТО създаването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите Светове е като времето за премигването на клепача.“
Кибалион
„Безкрайният ум на ЦЯЛОТО е утробата на Световете.“
Кибалион
Принципът на рода (вж. Урок I и уроците, които следват) се проявява на всички нива на живота -материално, мисловно и духовно. Но, както казахме преди, „Род“ не означава „Пол“ – полът чисто и прос то е материално проявление на рода. „Род“ означава „свързан с пораждането или създаването“. И винаги когато нещо се поражда или създава на някое ниво, трябва да се прояви Принципът на рода. И това е истина дори и при създаването на Световете.
Не правете извода, че ние учим, че има мъжки и женски Бог, или Творец. Тази идея е просто едно изкривяване на древните учения по този въпрос. Ис тинското учение е, че ЦЯЛОТО само по себе си е над Рода, тъй като е над всеки друг Закон, включително и над този за Времето и Пространството. То е Законът, от който произлизат Законите, и не се подчинява на тях. Но когато ЦЯЛОТО се проявява на нивото на създаването или пораждането, тогава то действа в съответствие със Закона и Принципа, защото функци онира на по-нисше ниво на Съществуването. И следо вателно е проявление на Принципа на рода, в неговия Мъжки и Женски аспект, на Менталното ниво, разби ра се.
Тази идея може да изглежда страшна на някои от вас, които я чуват за първи път, но всеки в действи телност я е възприел пасивно в своите житейски пред стави. Говорите за Бащинството на Бога и за Майчин ството на Природата – за Бога, за Божествения баща и за Природата на Световната майка – и по този начин интуитивно сте признали Принципа за рода в Света. Не е ли така?
Херметичното учение не включва в себе си дейс твителна дуалност – ЦЯЛОТО е ЕДНО – двата аспек та са просто аспекти на проявлението. Учението е, че Мъжкият принцип, проявяващ се чрез ЦЯЛОТО, в известен смисъл остава настрана от действителното мисловно създаване на Света. Той проектира своята Воля към Женския Принцип (който можем да наречем „Природа“), след което последният започва действи телната работа по еволюцията на Света, от простите „центрове на активност“ към човека и след това към още по-високи степени, като всичко това е в съответ ствие с добре установените и строго прилаганите Закони на Природата. Ако предпочитате старите об рази на мисълта, можете да мислите за Мъжкия прин цип като за БОГ, Отецът, а за Женския принцип като за ПРИРОДА, Световната майка, от чиято утроба са родени всички неща. Това е нещо повече от обикновен поетичен образ на речта, това е идея за действителния процес на създаването на Света. Но винаги помнете, че ЦЯЛОТО е само Едно и че Светът се ражда, създава и живее в Безкрайния му Ум.
За разбирането на тази идея може да ви бъде полезно да приложите Закона за съответствието към себе си и към собствения си ум. Знаете, че тази част от вас, която наричате „Аз“, в известен смисъл стои отстрани и наблюдава създаването на Ментални об рази в собствения ви ум. Частта от вашия ум, в която се осъществява мисленото пораждане, може да се нарече „Мен“ за разлика от „Аз“, който стои отстрани, наблюдава и изследва мислите, идеите и представите на това „Мен“. Помнете: „Каквото горе, това и долу“, и явлението от дадено ниво може да се използва за решаването на загадките на по-висшите или на по-нисшите нива.
Чудно ли е, че вие, детето, изпитвате това инстин ктивно благоговение пред ЦЯЛОТО, чувство, което ние наричаме „религия“ – това уважение и благогове ние към УМА НА ОТЕЦА? Чудно ли е, че когато разглеждате делата и чудесата на Природата, ви зали ва едно могъщо чувство, чиито корени се намират някъде в най-вътрешното ви същество? Това е УМЪТ НА МАЙКАТА, към който се притискате, както бебе то се притиска към майчината гръд.
Не правете грешката да предполагате, че малкият свят, който наблюдавате около себе си, Земята – прос то малка прашинка в Света, е самият Свят. Съществ уват милиони и милиони подобни Светове в Безкрай ния ум на ЦЯЛОТО. И дори в нашата малка Слънчева система съществуват райони и нива на живот, далеч по-висши от нашия, както и същества, в сравнение с които ние, прикованите към Земята смъртни, сме като слизестите форми на живот, обитаващи дъното на океана, в сравнение с човека. Има същества със спо собности и сили много по-висши от тези, които човек някога е получавал от боговете. И въпреки това тези същества някога са били като вас и дори по-нисши от вас, а вие можете да бъдете като тях и дори по-висши от тях след време, защото такава е Съдбата на Човека, както е съобщена от Просветлените.
И Смъртта не е истинска, дори в Относителен смисъл – тя е само едно Раждане за нов живот – и Вие ще продължавате и продължавате към по-висши и още по-висши нива в продължение на безброй еони от време. Светът е вашият дом и вие ще изследвате и най-отдалечените му кътчета преди края на Времето. Вие живеете в Безкрайния ум на ЦЯЛОТО и вашите способности и възможности са безкрайни както във времето, така и в пространството. И в края на Великия цикъл на еоните, когато ЦЯЛОТО ще изтегли обратно в себе си всички свои творения, вие ще отидете с радост, защото тогава ще сте в състояние да познава те Цялата истина на това, да бъдеш Едно с ЦЯЛОТО. Такова е посланието на Просветлените – онези, които са много по-напред от нас по Пътя.
А междувременно останете спокойни – вие се намирате в безопасност и сте под закрилата на Безк райната Сила на УМА на БАЩАТА-МАЙКА.
„В Ума на Бащата-Майка смъртните де ца са у дома си.“
Кибалион
„В Света не съществува индивид, който да е без Баща и без Майка.“
Кибалион
← Обратно към съдържанието на „Кибалион“
