Структура на съществуванието
Във вътрешността на всяка система има ядро от информационни системи, които управляват дейността на отделните компоненти, съставящи тази система. Независимо от произхода на съзнателност на отделните елементи, цялостното поле на съзнание в постоянния изначален поток, системата съществува и се развива в съгласие с Цялото. Това е постулат и няма как да бъде отменен, защото Цялото съществува постоянно и изначално и всичко, което се съдържа в него е изначално поставено в синхрон със законите на развитието и еволюирането на цялостния съдържащ се в системата субстрат. Отделните потоци светлина са съгласувани с полето на Първоизточника и Служат на неговото ядро. Няма как единицата да се отдели и да съществува като самостоятелна компонента, защото не може да има нещо извън Цялото. Тази интегрираща и само развиваща се система е постоянно в равновесие със самата себе си, независимо от състоянието на съставящите я елементи, които могат да варират в различни състояния, но като цяло Изначалното Едно е в синхрон със Себе си и така е и така ще бъде. Не подлежи на разединение и няма как да бъде разединена на отделни съставки, защото това притиворечи на същността на Цялото.
Възможно е да има изменения и отклонения в отделните съставни части в допустими стойности до максималната стойност на траекторията на махалото, но след едно отклонение, следва друго, което възвръща баланса на системата. Този вътрешен интегритет на цялостния енергиен фон е закономерен и не подлежи на контрол от отделните единици. Всяка съставна част може да се развива, но винаги остава вътре в допустимия за отклонения диапазон. Всяка излязла от допуска част се инспектира и в зависимост от състоянието и, се взема решение за нейното последващо състояние. За да съществува Цялото, е нужен цялостен комплекс от закони, които определят нейния еквивалентен архетипен модел на съществуване и развитие и това Е Така.
