Видях я Любов,
косите си сплиташе
в едно видение…
Лице не видях,
ръцете й виждах ,сияещи,
как световете заплитат.
Извиках,гласът й
и той затрептя…
Светът се събуди.
Лице не видях,
будността ме учуди.
Имаше звън…
миг и чух тишина,
лице не видях….
само нежност от стъпки.
И желах,тъй желах,
да последвм,Небесните звуци.
Още помня
този миг съвършен…
Как живота във мене
пробуди….
Лице не видях…
затова, припознах,
всяко лице,
като чудо
Тагор
